Опозицията даде на Конституционния съд единното платежно нареждане
От обясненията на НАП всъщност стана ясно, че на практика новината за "единно платежно нареждане" е силно преувеличена*
21.12.2012 г
Четиридесет и деветима депутати поискаха Конституционният съд да се произнесе дали въвеждането на единно платежно нареждане от началото на следващата година противоречи на конституцията. Инициативата за искането е на лидера на Демократи за силна България Иван Костов, но е подкрепена освен от Синята коалиция и от представители на БСП, ДПС, независими.
Идеята на единния документ е да се спести на фирмите необходимостта да попълват по няколко платежни нареждания и съответно да внасят такси, когато превеждат различните видове задължения към държавата. Проблемът идва от това, че според новите правила наредителят няма да може сам да определя по кое перо да отидат парите, а държавата ще ги разпределя автоматично според давността на възникването. Така може да се окаже, че работниците във фирма - длъжник на данъчните, да загубят социални или здравноосигурителни права.
Депутатите предупреждават, че така се отнема правото на гражданите да определят дали погасяват данъци или осигурителни вноски и по този начин се препятства достъпът им до осигурителната и здравната система на страната. Според тях това е абсурдна намеса в гражданските права, които са защитени от конституцията.
Вносителите на искането се мотивират и с това, че пари, които са на самия работник (например от осигурителни вноски), могат да отидат за покриване на задължения на работодателя. "Не е възможно хората да дават парите си за осигурителните системи и те да отиват на разпореждане на Министерството на финансите, а още по-малко да покриват данъчни задължения, каза Костов, цитиран от "Фокус".
Източник: Дневник
* Подзаглавието и текстът в курсив са наши
Миналата седмица НАП организираха срещи, на които обясняваха как ще се прилага единното платежно нареждане, от които стана ясно, че на практика вестта за такова е силно преувеличена. Декларираната цел за въвеждането му- да се облекчи бизнеса, като пуска по-малко нареждания и така да спести от банкови такси, всъщност остава непостижима, тъй като ДЗПО остава на отделна сметка и за неговото плащане ще трябва да се пускат отделни нареждания.
Остава отделено и плащането по ЕГН и БУЛСТАТ/ЕИК на задълженото лице, с което напълно се обезмисля т.н."единно платежно нареждане", тъй като повечето фирми в България са микро с по 1-2 работника и 1-2 самоосигуряващи се, което означава, че пак за всеки самоосигуряващ се ще се пуска отделно нареждане и пак за работниците във фирмата ще се пуска пък друго нареждане по БУЛСТАТ/ЕИК на работодателя.
На отделни сметки остават и принудителните събирания и плащанията по обезпечения. От цялата работа ще се слеят само плащанията за данъка върху доходите на работниците и осигуровките им, без ДЗПО, което предвид негативите от огромния брой грешки в информационната система на НАП за задълженията на стопанските субекти, надали е голямо облекчение.
Всъщност най-голямата опасност за задължените лица идва от наличието в тези системи на задължения с изтекъл давностен срок. Ако лицето не отиде специално до НАП да се пребори за заличаването на тези задължения, то платените сега пари, ще отидат за погасяване на тези, иначе изтекли, задължения и след това по никакъв начин тази пари не могат да бъдат върнати, тъй като по българските закони, погасителната давност е за този, който има вземане, но не и за този, който има задължение, т.е. смята се, че винаги всеки може да погаси едно свое задължение, ако иска, макар и след 20 години.
От цялата работа ще останат разправиите с НАП за водещите се задължения на фирмите в емблематичната "Системата за управление на приходите" или СУП, наричана масово от потърпевши и счетоводители СУПАТА, заради кашата в нея, известна с това, че с нея освен в България се работи в Ботсуана, Зимбабве и Суадитска Арабия.
Разясненията на НАП, вижте от тук |