По 4320 лв ще струва на всеки българин издръжката на държавата през 2013 г
19.10.2012 г
За 10-та поредна година Института за пазарна икономика изработва алтернативен бюджет на България, в който излага вижданията си за това какви приходи следва да се събират в държавата и как да се разходват след това, респективно какви политики да се следват. В алтернативния си бюджет ИПИ залага на по-ниски данъци и реформи, като бюджета се разглежда, като инструмент за растеж, а не просто като инструмент за самообслужване на държавата.
В ИПИ са изчислили, че всеки българин ще задели по 4320 лв за изръжка на държавата през 2013 г, като най-голям дял от тях са за пенсии- 1081 лв, следвани от здравеопазване- 456 лв и образование- 391 лв. Пълната сметка вижте тук.
От ИПИ залагат на по-малко административни и регулаторни тежести върху труда, свободно договаряне и избор, като целта е увеличаване броя на работните места. Основната цел в алтернативния бюджет е подкрепа и стимули за средната класа. Мотото е "стимули и избор, а не тежести и обещания". От ИПИ критикуват осигурителните политики за това, че средната класа понася цялата тежест срещу празни обещания и предлагат:
Данъчни промени и мерки за балансиран бюджет:
По-ниски данъци – премахване на данък дивидент (сега 5%), 10% данък върху ЕТ (сега 15%), премахване на други неефективни данъци (например върху наследствата) и намаляване на държавни и общински такси;
Премахване на данъчните преференции – някои примери за такива преференции са преотстъпването на данъка за земеделските производители (60 млн. лв. за 2011 г.), необлагаемите ваучери за храна (200 млн. лв. необлагаеми през 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (над 60 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.) ниската ставка на ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.);
Свиване на текущите разходи (заплати, издръжка, привилегии) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – преглед, оценка и ранг на програмите; съкращаване на структури;
Повече собствени приходи, вместо трансфери – например в университетите;
Ограничаване на субсидиите поне с 25% спрямо планираното – основно помощи за земеделие и субсидии за железопътен транспорт.
Осигурителни промени:
Пенсионна реформа – избор за работещите дали да се осигуряват в НОИ или да спестяват в лична пенсионна сметка. Държавата да признае пенсионните задължения и в зависимост от данъчните приходи да индексира текущите пенсии;
Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд.
Предложените промени в осигурителните системи дават реални стимули на работещите да се осигуряват. Вместо празно обещание, срещу пенсионната вноска може да стои лична спестовна сметка. Вместо плащане в общия кюп за здраве, част от вноската ще отговаря изцяло на личните предпочитания. Това е истинска политика на стимулите, която дава избор, а не такава, която просто обявява всички некоректни платци за престъпници.
Предложенията на ИПИ в Алтернативен бюджет 2013, според тях, ще доведат до устойчиви публични финанси, ефективни харчове за постигане на резултати, икономически растеж, нови работни места и по-силна средна класа, на която ще се дадат стимули и избор, а не тежести и обещания.
Пълният Алтернативен бюджет 2013 на Института за пазарна икономика, вижте от тук!
Пълният текст на представянето на Алтернативен бюджет 2013 г на Института за пазарна икомоника, вижте от тук!
Източник: Институт за пазарна икономика |