НАП поиска по-високи прагове за регистрация по ДДС
12.09.2011 г
автор: Стефан Антонов
Прагът за задължителната регистрация по ДДС може да се вдигне двойно или дори тройно от сегашните 50 хил. лв., а в по-рисковите сектори ДДС ще се начислява и внася не от доставчика, а от клиента.
Това предвиждат промени в закона за ДДС, чийто автор е Националната агенция за приходите, а целта е да се пресекат измамите с ДДС.
Това означава, че задължително по ДДС ще се регистрират фирмите, които в последните 12 месеца са натрупали оборот от 100 хил. лв. или 150 хил. лв. Доброволната регистрация също ще се запази, тъй като правото на фирмите с малък оборот и на физическите лица да се регистрират е гарантирано от европейските директиви. Това обаче ще става при нови затегнати правила.
Преди месец директорът на НАП Красимир Стефанов съобщи за доклад на звеното за анализ на риска в централното управление, според който държавата губи между 700 и 800 млн. лв. годишно от злоупотреби с ДДС, а днес коментира, че целта е тези щети да се намалят поне наполовина.
Оптимизъм, че новите мерки ще сработят, пък давал вече приетият закон за ограничаване на плащанията в брой, при който за всяка покупка над 15 000 лв. трябва да се плаща по банков път.
Данъкът да се внася от крайната фирма клиент
Втората идея е за т.нар. обратно начисляване на ДДС, което означава фирмите да плащат на доставчика си само цената без ДДС за дадена стока. Косвеният данък фирмите ще трябва да внасят сами в хазната или да го приспадат, когато имат да си възстановяват данъчен кредит от държавата.
"Този режим ще се въведе със сигурност в строителния и аграрния сектор. Все още не е решено дали да го приложим още в сектора на горивата или на услугите.
По специално имам предвид консултантските и рекламните услуги, където доставките нямат материално изражение, а от преувеличаването на стойността им държавата се ощетява не само с ДДС, но и с корпоративен данък", каза пред "Дневник" Красимир Стефанов.
Само от въвеждане на обратното начисляване за рисковите сектори ще се пресекат близо половината измами, смятат от приходната агенция. Според оценките на НАП 34% от всички измами стават в строителния бранш, 10% в производството и търговията със земеделски продукти, 8% в сектора на некласифицираните услуги и 4.5% в бизнеса с рекламни услуги.
Депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви пред "Дневник", че подкрепя тази идея и очаква тя да бъде разписана в законопроект още тази есен и да влезе в сила от началото на следващата година.
"Още миналата година от НАП сигнализираха, че прагът за задължителна регистрация от 50 хил. лв. е много нисък и вече близо 200 хил. фирми имат регистрация по ДДС. Това е твърде голям брой за България и много фирми се възползват от режима на регистрацията, за да ощетяват държавата.
В същото време има фирми, които не желаят да са регистрирани по ДДС, но тъй като продажбите им за последните 12 месеца надвишават с малко сегашния праг, те са длъжни да го направят. С промените опитваме да облекчим малкия бизнес и да затегнем режима за тези, които злоупотребяват", изтъкна Менда Стоянова.
По-строги процедури за доброволна регистрация
За фирмите, чийто оборот е под новия по-висок праг, но желаят доброволно да се регистрират по ДДС, ще има процедура по проучване, която ще се осъществява от НАП и МВР. Така данъчните искат малките фирми, които участват във веригите за източване на ДДС, да бъдат пресети.
Промените в прага за регистрация ще се отнасят само за новорегистрираните дружества, а тези, които вече съществуват и са регистрирани, ще продължат да осъществяват дейността си при сегашния режим.
За да влязат в сила тези поправки, държавата трябва да уведоми Европейската комисия и тя да даде съгласие. Според Менда Стоянова това ще стане лесно, тъй като всяка държава членка е получавала разрешение за специфични промени в ДДС законодателството по отношение на рисковите сектори, като представи обосновано становище.
Експертите, които "Дневник" потърси за коментар, обаче подкрепиха само една част от инициативите на НАП и разкритикуваха другата. Консултантът по ДДС Симеон Симеонов от "Евта консулт" приветства въвеждането на обратното начисляване, но заяви, че вдигането на праговете няма да реши никакви проблеми, а само ще създаде условия за нарушаване на конкуренцията.
"Интересно е защо не го приеха обратното начисляване, след като се обмисляше още преди 4 години. Хубаво е, че това се случва сега, но действието е дори закъсняло и трябва да видим кои стокови групи ще бъдат обхванати.
Вдигането на прага е неправилно, защото това има и доброволна регистрация и ако някой иска да е регистриран, за да прави злоупотреби, няма да бъде спрян. Това обаче ще позволи на много фирми да подбиват цените на конкурентите си, защото няма да начисляват данък за добавената стойност, която създават. От НАП не са прави, че прагът у нас от 50 хил. лв. е нисък.
Напротив, той е един от високите. Това само показва безсилието и невъзможността на НАП да контролира регистрираните по ДДС стопански субекти", каза той пред "Дневник".
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев също се усъмни дали вдигането на прага ще помогне за справяне с измамите. Той потвърди, че вдигането на тавана няма да промени нещата, защото остава доброволната регистрация и който иска да злоупотреби със системата, ще може да го направи и сега.
"От една страна, НАП може да се облекчи, като администрира по-малко фирми, но това, което трябва, е да се подобри контролната дейност", смята Камен Колев.
Как действа обратното начисляване?
Режимът с обратно начисляване предвижда ДДС да се внася в хазната не от компанията доставчик, а от нейния клиент.
Така, ако фирма "Х" продава стоки за 100 лв. на фирма "У", последната ще плати само цената без ДДС, или 100 лв. Тя обаче ще е задължена да начисли на себе си задължение в размер на 20% от доставката и да го плати на държавата. Това ще става, ако фирма "У" е регистрирана по ДДС.
Тя ще може да си приспада това задължение от 20 лв. от евентуален данъчен кредит, който има да получава от държавата, или да го внася ефективно, ако няма с какво да си го прихване.
За това обаче е нужно и доставчикът, и клиентът да са регистрирани по ДДС. В противен случай фирмата, която продава, е краен платец на ДДС, а клиентът й няма право на данъчен кредит и не участва в схемите с ДДС измами.
При сегашния режим, ако фирма "Х" продава стоки за 100 лв. на фирма "У", тя начислява и 20 лв. ДДС. Те се включват в общата фактура за 120 лв., които "У" плаща на "Х". Проблем в този случай е, че "Х" може да е фирма фантом, която да не внесе ДДС в хазната, а "У" да не направи реално плащане към "Х".
Така втората компания отчита разход, който ощетява държавата по два начина. Първо, тя получава право на данъчен кредит и, второ, намалява размера на облагаемата си печалба, за което плаща по-малък корпоративен данък. С обратното начисляване този проблем трябва да се елиминира.
Източник: Дневник |