От 1 януари 2012 г. достъпът до пълната информация в търговския регистър ще става чрез електронен подпис, или платен цифров сертификат, или след молба и чакане на опашка. Това следва от промените в Закона за търговския регистър, които правната комисия в парламента прие след странно гласуване в късен час на последното си заседание. Текстове бяха одобрени на второ четене и от превръщането им в закон ги дели едно гласуване в пленарната зала. Хаос, предизвикан от пълната неяснота на промените и намаляване на прозрачността, прогнозира адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", след като с изненада научи, че поправките са гласувани от правната комисия. Само преди две седмици комисията обеща на всички заинтересувани от бъдещето на регистъра да създаде работна група, която да обмисли всички правни и технически проблеми пред достъпа до данните за фирмите и вариантите за преодоляването им. Тази идея обаче се оказа забравена в четвъртък късно вечерта. "След като се достигна сериозно ниво на диалог и до приемливо решение, внезапно желанието за диалог секна", коментира Кашъмов, който беше заявил желание да участва работата по тези промени. 

Прехвърляне на отговорността

Още в началото на обсъждането председателят на правната комисия Искра Фидосова обяви, че парламентът оставя на Министерството на правосъдието отговорността за промяната при достъпа до информацията за фирмите. Още преди това депутатът от ГЕРБ Емил Радев, който предлагаше най-радикалното ограничаване на правото на гражданите да правят справки в търговския регистър, се обърна към оределите представители на медиите в залата: "Сега ще отнемем достъпа на журналистите!". След като взе официално думата обаче, заяви, че се отказва от идеята си само определени професии като адвокати, нотариуси, съдии и прокурори да имат право на пълен достъп до всички документи от фирмените дела. "След всичко, което се разбра за техническите възможности на регистъра и за да не затормозяваме работата му, оттегляме това предложение", заяви Радев. След това Фидосова се обърна към зам.-министъра на правосъдието Жанета Петрова и директора на Агенцията по вписванията Виолета Николова и попита: "Държите ли да променим достъпа, както вие предлагате?" В отговор Петрова се впусна в обяснения какво неразбиране цари за това какво е търговският регистър. "Поемате си цялата отговорност по изпълнението. Сега вие сте на ход. Опитахме се да обясним, че с тези текстове има проблем, но вие настоявате и отговорността си е ваша", каза им Фидосова. 

Регистърът се разделя на две 

Така правната комисия гласува достъпът до данните за фирмите да става както поиска Министерството на правосъдието. Ето какво гласят текстовете: "Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща търговския регистър." Още в следващата алинея обаче беше записано: "Агенцията по висванията осигурява регистриран достъп до делото на търговеца." Това означава, че данните за фирмите се разделят на две. Първата част формира нещо като удостоверение за актуално състояние с основната информация за компанията. Само тя ще е достъпна безплатно. Всеки ще може да научи как се казва фирмата, кой я управлява, къде е седалището й, какъв е капиталът, както и действащият устав и финансовите отчети. Безплатна би трябвало да е и справката дали фирмата е в несъстоятелност, или е заложена. Втората част, която ще е платена, ще дава пълната информация за компаниите. Тя се нарича дело на търговеца и в нея влизат всички актове на дружеството, като решения на общото събрание например. В делото влизат и заявленията за промени в обстоятелствата, от които се черпи важна информация - например дали няма спорове между съдружниците, или не предстои смяна в собствеността. Информация от делото ще се получава "в териториалните звена на Агенцията по вписванията след представяне на молба и документ за самоличност". Още преди месеци, когато Министерството на правосъдието предложи подобен достъп, всички бяха на мнение, че той ще доведе единствено до бюрокрация и до поредните опашки пред гишетата на регистъра. Въпреки това правната комисия го одобри. Тези, които не искат да се редят по опашки и да пишат молби, ще трябва да си платят. Правната комисия гласува, че всеки, който иска електронен достъп до пълната информация за дадена фирма, ще го получава чрез "цифров сертификат, издаден от Агенцията по вписванията, или с електронен подпис". 

Колко ще струва информацията

Цената на електронния подпис е известна - около 60 лв. за физически лица и около 100 лв. за фирмите годишно. Колко ще струва цифровият сертификат обаче не е ясно. Това е оставено изцяло на преценката на Министерството на правосъдието. Предварителните разчети на Агенцията по вписванията бяха, че цената му може да е 20 лв. Реплика на зам.-министър Жанета Петрова пред правната комисия обаче поставя сериозни въпроси точно как ще се осъществява достъпът чрез тези цифрови сертификати. Тя обясни на депутатите, че при всяка справка човек трябва да подава заявка досието на коя точно фирма иска да прочете и достъпът до други дела ще е забранен. От подобна процедура според ИТ специалисти има смисъл само ако се плаща за всяка отделна справка, както е в имотния регистър, и цифровият сертификат се зарежда с кредити. Който ползва електронен подпис обаче само може да се идентифицира с него, но не и да плаща за справки. Така объркването какво ще се случи на практика стана още по-голямо. Каквото и да реши Министерството на правосъдието, със сигурност първо ще трябва да похарчи доста пари. Първо, Агенцията по вписванията ще трябва да се сертифицира като доставчик на удостоверителни услуги в Комисията за регулиране на съобщенията. След това ще трябва да си купи сертификационен сървър, ще има разходи за поддържане на новия регистър на издадените сертификати, ще трябва и да преработи цялата си ИТ система, за да може тя да потвърждава валидността им. Досега никой не е пресмятал колко ще струва всичко това. 

Безплатното става безсмислено

От други текстовете, приети от правната комисия, обаче може да последва същинско затваряне на регистъра и хаос. Те водят и до пълно обезсмисляне на безплатната информация. Всичко произтича от една алинея във втория член от Закона за търговския регистър, така както беше одобрен от депутатите. В нея е записано, че "обстоятелствата и актовете в базата данни на регистъра (т.е. това, до което има безплатен достъп) се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на Закона за личните данни, с изключение на информацията, за която със закон се изиска да бъде обявена". Объркващото изречение означава, че това, което ще се вижда без пари, освен че ще е сведено до абсолютния минимум, може и да е неизползваемо. Разпоредбата е толкова неясна, че може да се стигне дотам безплатно да може да се вижда само името на фирмата и седалището й, но не и кои са собствениците или управителят, защото имената им са лични данни по закона. Адвокат Александър Кашъмов коментира странната алинея така: "Препращането към Закона за защита на личните данни ще създаде хаос в практиката. Освен това опитът в България показва, че когато се препраща към този закон, се стига до пълна непрозрачност. Пример за това е Законът за конфликт на интереси, който също има подобна разпоредба и заради нея много ведомства не публикуваха декларациите на служителите си с мотив, че подателите им не са съгласни да се огласяват личните им данни. Без в Закона за търговския регистър да се запише точно кои лични данни се публикуват задължително, Агенцията по вписванията и търговците масово ще тълкуват, че дори и личните имена на съдружниците са такива. Защото никъде в Търговския закон не пише, че те се публикуват, за ЕГН да не говорим, а това е базисна информация." Подобно тълкувание на текстовете, гласувани от правната комисия, се подкрепя от следващата алинея на същия чл. 2. В нея е записано, че в електронното дело на фирмата (за което ще се плаща или ходи на гише) има документи, които "могат да съдържат и лични данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи фирмата". Това означава, че със сигурност тези данни за идентификация на важни фигури в една компания няма да са налични в общодостъпната и безплатна част на търговския регистър. 

Присъстващи 6, гласували 17 

Всичко това правната комисия одобри след 20 ч. при доста оредял състав. От 26 нейни членове само 6-има - всичките от ГЕРБ, бяха в залата. Бъдещето на търговския регистър беше решено за малко повече от половин час без дискусия, а преди това близо два часа комисията спори ожесточено за гръбначните животни и защитата им (виж долу). Председателят на комисията Искра Фидосова съобщи, че депутатите от БСП и "Синята коалиция" са заявили, че ще гласуват "против", и брои 7 техни гласа. След това обяви, че 10 души от ГЕРБ са "за". Фидосова обаче подчерта, че тя гласува "въздържал се" за регистрирания достъп до търговския регистър. "Всеки от колегите ще реши сам как да гласува в пленарната зала", повтори тя няколко пъти.

Източник: Дневник